Актуални реакции около възстановяване на Toll-такси

 

Актуални реакции около възстановяване на Toll-такси

Съдът на Европейския съюз още на 28.10.2020 г. взе решение (по дело C 321/19) , че събираните в Германия магистрални (Toll) такси за тежкотоварни автомобили са изчислени на грешна основа. Не закъсняха и първите реакции на потърпевши и администрация. Според съдиите е най-вече неправомерно, при образуването на цените да се прибавят и разходите за пътна полиция, междувременно последваха и първите реакции на компетентните органи.

Актуализация към 23.04.2021 !!!

Към днешна дата в кантората пристигна нова реакция на БАГ във връзка с предявени искове датирана от 16.04.2021. С писмото си те уведомяват за междувременно заведеното установително дело пред Административния съд в Кьолн (Verwaltungsgericht Köln, Az.: 14 K 6556/20), с което се цели да се установи, дали калкулациите на магистрални такси от 2013 г. (касаещи периодите до 2018 г. включително) отговарят на закона и ако не – в какъв размер се е стигнало до надвземане на такси. Също така обръщат внимание на подготвянето на друг установителен иск относно калкулациите от 2018 г., касаещи съответно периоди от 2019 г. нататък. БАГ заявяват готовността си да оставят без движение заведените досега административни производства, което гарантира стопиране на давността за този период. Този начин на действие създава финансово неотрална възможност за потърпевши, които не са в състояние да инвестират в завеждане на собствени производства да се запознаят с правните рамки на казуса и да вземат чак след това решение за собствени действия.

За хода на делата

През 2013 г. полско гражданско дружество предяви иск към Административния съд в Кьолн (Verwaltungsgericht, VG Köln) с искането, да бъдат възстановени Toll-такси за тежкотоварни автомобили за периода от 01. януари 2010 до 18. юли 2011 г. С решението си от 01.12.2015 – Az.: 14 K 7974/13 Административният съд отхвърли иска. След последвало обжалване с въззивна жалба пред по-горна инстанция (Oberverwaltungsgericht Nordrhein-Westfallen), съдът от Майнц отсъди победа на ищеца в първата битка от двубоя – с определение от 28.03.2019 се стигна до привременно заключение, че искът в съществената си част е допустим и по същество и съдът е на мнение, че калкулацията на магистралните такси в Германия са направени на база грубо сгрешена калкулация. Най-вече съдът стига до заключение, че при взимането под внимание разходите за пътна полиция при ценообразуването се стига до нарушение на европейското право, а именно срещу Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съдът, след изготвяне на поръчана подробна експертиза около калкулациите на магистрални такси, е на мнение, че само при премахване на разходите за пътна полиция, крайните цени за магистрални такси биха били с около 6 процента по-ниски от актуалните. Въпреки всичко съдът беше принуден, поради замесено европейско законодателство, да отправи преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз.

Съдът на ЕС реши с гореспоменатото решение от 28.10.2020 г., че полското дружество има право в много от исканията си. Най-вече беше определено, че

  • Европейските разпоредби би следвало да се интерпретират така, че разходите за пътна полиция не попадат в обхвата на понятието „разходи за експлоатация“;
  • Търсещия право може да се позове директно върху европейските разпоредби при предявен иск пред съд в дадена държава членка;
  • Държавата няма право да обоснове прекомерно висока тол такса  впоследствие, като в съдебно производство бъде представено ново изчисление на инфраструктурните разходи.

Реакция на потърпевшите

Това решение породи вълна от извънсъдебни искове за възстановяване на магистрални такси. Последното поради междувременно леко измененото правно положение в Германия – по смисъла на приложимия в тази връзка закон, а именно на § 4 Abs. 2 Satz 2 BFStrMG във вида на закона от 5. декември 2015 г., BGBl. I S. 1980 се налага задължителна административна процедура по поискване на възстановявания. Директен съдебен иск като в случая на полското дружество понастоящем би бил недопустим. След множество апели на търговските камари и сдружения на превозвачи в Германия ефектът се подсили допълнително, тъй като масово беше разпространявано правното мнение, че законовата давност от 3 години би довела до погасяване на искове за такси от 2017 г. към 31.12.2020 г., с други думи малко повече от 2 месеца, след като решението на съда на ЕС беше публикувано официално.

Реакцията на Федералната администрация за товарни превози (Bundesamt für Güteverkehr, BAG)

Само от нашата кантора бяха предявени искове от името на множество клиенти малко преди изтичането на 2020 г. Сега се регистрират и първите отговори от институцията. Закъснението може да изглежда нетипично, но предвид входящите номера, видни от отговорите в 6-цифрен формат, може разбере причината. Реакцията на БАГ е в общи линии защитна. На първо място се обръща внимание на това, че окончателно решение на съда в Германия по същество няма, а правният характер на европейското решение е чисто тълкувателен. За да се направи преценка до каква степен решенията биха били приложими и по сходни казуси, трябва според тях да се изчака окончателно решение в Германия.

В следваща стъпка се прави опит да се повтори и аргументацията на Германия от делото пред Европейския съд – Германия била представила всички калкулации за пътни такси на Европейската комисия още през 2002 г., от там не се оплакали по никакъв начин. Дори Европейският съд, по мнение на БАГ, бил обърнал внимание в решението (Абз. 52) на потвърждаващите становища на комисията от 10. декември 2014 г. (C 2014 9313 final) и от 16. януари 2019 г. (C 2019 60). Република Германия имала право според това да вярва, че разпоредбите и калкулациите отговарят на европейските разпоредби.

Това, което БАГ забравя да спомене, се намира 3 абзаца по-нататък в решението:

„54 Съгласно постоянната съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма на правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните съдилища да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др., C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 55 и цитираната съдебна практика).

57 В случая следва да се констатира, че Федерална република Германия не е представила доказателства, удостоверяващи, че е изпълнен критерият за добросъвестност на заинтересованите среди.“

Погасителна давност за предявените искания

Административният орган обръща внимание и на това, че право на възвръщане на такси, платени до края на 2016 г. според § 4 Abs. 2 Satz 1 BFStrMG във връзка с § 21 Abs. 2 BGebG, са погасени по давност. По този начин БАГ се опитва да подкрепи широко разпространеното мнение, че и искания за платени през 2017 г. такси са погасени по давност, ако молба не е подадена до края на 2020 г. Във връзка с подадените от нашата кантора молби беше все пак потвърдено, че давността не тече по време на производството по смисъла на § 204 Abs. 1 Nr. 13 BGB.

Въпреки че правното мнение на БАГ на пръв поглед изглежда разбираемо и логично, би следвало да се обърне внимание на следното:

Във връзка с подадените молби, давностният срок по § 21 Abs. 2 BGebG не почва да тече, преди да бъде издаден административен акт по смисъла на § 4 Abs. 2 Satz 2 BGStrMG. Тригодишната давност започва да тече след като т.нар. платежен административен акт не може да бъде обжалван. Фактурирането на магистралните такси в Германия обаче не се извършва с административен акт, а с разпечатка от частна компания, в момента Toll Collect GmbH, която според Върховния административен съд BVerwG според решение от 04.08.2010, Нр.: 9 C 6.09 няма естеството на административен акт, тъй като не е издаден от официална власт:

„Квитанцията за събрани плащания, които ищецът е получил, не постановява магистралните такси с акт на държавното управление, а служи според § 4 Abs. 5 Satz 2 във връзка с §§ 5, 7 Abs. 5 ABMG и § 7 Satz 2 LKW-MautV като доказателство за коректното заплащане на таксите, което превозвачът е длъжен да предостави на контролиращите органи според § 8 ABMG, за да не бъде обложен впоследствие двойно.“

Според мнението на BVerwG при калкулацията на таксите чрез събирателното дружество липсва най-отличителният белег на един административен акт, а именно да е издаден от държавен орган. В заключение може да се аргументира също толкова добре, че във връзка с магистралните такси по принцип липсва административен акт, който да отключи срока на давност. Дали са на лице и други обстоятелства, които биха обосновали евентуална погасителна давност, следва тепърва да бъде проверявано, но последните разсъждения показват нагледно, че разсъждения върху на пръв поглед доста често вярно и логично звучащи правни заключения на администрацията си заслужават.

Следващи възможни стъпки

Според нашата преценка, засегнатите от този казус имат няколко основни опции:

  • Може да се изчака крайното решение на Административния съд в Майнц и по този начин да се избегне финансов риск от водене на собствено дело в сравнително не затвърдено правно пространство.

 

  • След изтичане на 3-месечен срок след подаване на молбата за обезщетение пред БАГ може да се заведе собствено дело пред административния съд поради бездействие на институцията с цел, съдът да вземе решение вместо нея.

 

  • Предвид все още преобладаващата несигурност около евентуален резултат по делото и наличните рискове, може да се опита, преди всичко да бъде изяснено, да се търси бързо споразумение с БАГ с цел, те от своя страна да вземат решение да ограничат щетата и да платят, преди да има крайна яснота около правните рамки. Последното, естествено, е свързано с частичен отказ от претенцията на потърпевшия.

Disclaimer

Моля, обърнете внимание, че горната статия има чисто информационен характер и в никакъв случай не е подходяща (а и не цели) да замести индивидуална правна консултация според особеностите на конкретния казус.

С удоволствие бихме Ви консултирали при необходимост.