От 1ви юли 2021: Нови правила на ДДС-облагането при дистанционни продажби на стоки и услуги в Европейския съюз

В рамките на т.н. „Дигитален пакет“ на Европейската комисия влезе в сила от 01.07.2021 нова система за ДДС облагане при дистанционни продажби на стоки. Целта на новите правила е адекватна реакция на рязкото покачване на онлайн продажбите, честно и правилно разпределяне на данъка добавена стойност на стоки и услуги между държавите членки и предотвратяване на ДДС-злоупотреби и укриване на данъци.

В какво се състоят промените и какво трябва да предприемат онлайн търговците?

1. Какви бяха правилата за ДДС-облагане при дистанционни продажби в рамките на ЕС досега? Какво се променя от 1ви юли 2021?

Дистанционна продажба е извършването на доставка от регистрирано по ДДС лице от една страна членка на ЕС до други лица, нерегистрирани по ДДС в друга държава членка. Най-често това са доставки към физически лица. Досега ДДС при международни продажби търговецът  дължеше в държавата, в която предприятието му е регистрирано по ДДС, освен в случаите, когато годишният оборот, реализиран в друга държава членка, надвишава (от всяка държава отделно) определен праг нетто-оборот, реализиран на нейния пазар (т.н. „Lieferschwelle“). В случаите на преминаване на този таван в определената страна предприятието беше длъжно да се регистрира по ДДС в тази държава и да плаща там ДДС от продажбите, реализирани на нейния пазар. В България прагът нетто-оборот за календарна година беше 70.000 лева, в Германия, Люксембург и Холандия – 100.000 €, а стандартната граница в останалите държави членки беше около 35.000 €.

В обобщение, основно правило: ДДС се заплаща в държавата на регистрация по ДДС.

Изключение са случаите, когато реализираният годишен нетто оборот надвишава определения за конкретната страна праг – тогава следва регистрация по ДДС в тази държава и ДДС се дължи там.

Тези правила отпадат от 1ви юли 2021. На тяхно място влиза в сила като основно правило задължението на всеки търговец да плаща ДДС от продажбата в страната, в която е реализиран оборотът, тоест в страната на потребителя, който онлайн си поръчва стоката / услугата.

Въвежда се обаче и нов, общовалиден за целия Европейски съюз, праг годишен нетто-оборот, реализиран в европейска чужбина – 10 000 евро. Граница, която дори малките предприятия, предлагащи стоките / услугите си онлайн лесно ще преминат, така че да се наложи регистрация за ДДС цели в различните държави, в които оперира предприятеието, тоест където има реализирани печалби – държавата на местонахождение на потребителя. Предприятия, които не прехвърлят границата от 10 000 евро годишен нетто-оборот, реализиран на европейския пазар, дължат ДДС, както по принцип,  в държавата, в която са регистрирани по ДДС. В Германия промените от Дигиталния пакет са транспорирани в §§ 18 j-k UStG (Umsatzsteuergesetz – закона за данъка добавена стойност).

Границата от 10 000 евро важи за всички продажби из целия ЕС, извън държата на регистрация на предприятието, като обща граница годишен нетто-оборот.

Пример 1:

Фирма А, регистрирана в България, доставя мебели на потребител Б, живеещ в Италия. Прагът от 10 000 евро нетто-оборот в европейска чужбина е преминат. А доставя мебелите от една държава членка в друга и дължи ДДС от тази продажба в Италия, като се прилага италиански ДДС (22 %), а не българския от 20 %.

Пример 2:

Фирма А доставя мебели от България на краен потребител в Италия. Границата от 10 000 евро годишен нетто оборот в европейска чужбина не е прехвърлена. Тъй като границата от 10 000 евро не е премината, А държи български ДДС в България (20 %).

2. Условия за прилагането на новите правила за ДДС облагане

За да са приложими новите правила трябва да са изпълнени определени условия при конкретната продажба.

А именно, в случаите на:

• електронна услуга (като предоставянето на файл за даунлоуд) или доставката на стока на не-предприемач в друга държава членка на ЕС
• Общият праг годишен нетто-оборот за ЕС-продажби от 10 000 евро е преминат.
• При продажбата не важи някое от изключенията от новите правила.

Новите правила не важат само за доставката на стоки, ами и за дигитални / онлайн услуги (пример: предоставянето на дигитално съдържание, без значение от неговата форма – може да е абонамент за онлайн-вестник, може да са филми, музика или снимки).

Основният критерий за прилагане на правилата е доставката / предоставянето на стоки / услуги в друга ЕС-държава на не-предприемач, тоест часно лице или малко предприятие, което не е регистрарано по ДДС.

При определянето дали общовалидният за ЕС праг от 10 000 евро е преминат се взимат предвид ВСИЧКИ международни доставки на стоки и услуги, предоставени по електронен път, в рамките на Европейския съюз. Всички такива продажби в B2C-отношения (продажби от предприятия към частни лица или нерегистрирани по ДДС фирми) се смятат заедно.

Съществуват определени стоки и услуги, за които новите правила за ДДС (особено границата от 10 000 евро нетто-оборот за година) не важат.

Изключения са:

• Стоки втора употреба
• Произведения на изкуството
• Колекционерски предмети и антики
• Транспортни средства (автомобили, лодки, кораби, самолети – нови и употребявани)
• Доставки на стоки с монтаж и инсталиране за сметка на доставчика (с или без възможност за тестов период)

За тях важи т.н. диферентно облагане (Differenzbesteuerung[1]).

[1] Differenzbesteuerung при продажба на употребявани стоки, включително за употребявани превозни средства – ДДС се плаща само върху разликата между цената за закупуване (Einkaufspreis) и цената на продажба (Verkaufspreis)

3. Кой е засегнат от промените?

Новите правила важат за всички онлайн-търговци, които продават стоки и/или услуги на потребители не само в държавата им на регистрация, ами и на частни лица и предприятия, нерегистрирани по ДДС, в други държави от ЕС.

За прилагане на правилата няма значение дали конкретният търговец е малко предприятие (т.н. Kleinunternehmer[2]) или дали дължи ДДС.

[2] Като Kleinunternehmer могат да бъдат регистрирани предприятия, чийто годишен оборот не надхвърля 22.000 евро и се очаква оборота за следващата година да не надвишава 50.000 евро. Предприятия, регистрирани като Kleinunternehmer, са освободени от ДДС-облагане, но за сметка на това не им се възстановява платеният ДДС от фирмени разходи.

4. Какво означават новите правила и как се прилагат на практика?

Задължението на онлайн-търговеца, който доставя в други европейски държави и е минал прага от 10.000 евро оборот в чужбина, да се регистрира за ДДС цели в други държави членки води до различни бюрократични и процесуални изисквания.

Така трябва онлайн-търговецът да се регистрира за ДДС цели във всяка държава членка, в която реализира печалба, и да плаща местния ДДС от продажбите си там. За целта предприятието трябва да се запише в ДДС-регистъра на съответната държава и да си изкара там национален ДДС-номер (Umsatzsteuer-ID). Също така трябва да бъде посочено лице в конкретната държава членка, отговорно за подаването на данъчните декларации там, упълномощено от търговеца за фискалното представителство пред местните финансови служби.

5. Има ли единна система, улесняваща процеса по регистрация и подаване на данъчните декларации из различните държави членки?

За да се улесни цялата ДДС-система из Европейския съюз за всички търговци и за да се избегне задължението на онлайн-търговците да се регистрират за ДДС цели във всяка държава, в която има оборот, поотделно, съществува така наречената “One-Stop-Shop”-система.

Този портал дава възможност на търговците да се регистрират централно в своята държава на регистрация и

• да декларират в отделна данъчна декларация оборотите, които подлежат на данъчно облагане в други държави членки
• да подадат тази данъчна декларация по електронен път централно на националната финансова служба (НАП за България, Bundeszentralamt für Steuern в Германия)
• да платят дължимите данъци (за всички държави от ЕС, в които има реализиран оборот) общо в родината си на регистрация

Чрез “One-Stop-Shop”-системата отпада задължението на всеки онлайн-търговец да се регистрира локално и поотделно във всяка държава членка, в която има реализиран оборот, както и необходимостта от упълномощаване на фискален представител в отделните държави. Поради подаването на тази декларация на тримесечие се подобрява и личната финансова оценка и контрол на движението на активи и пасиви.

За използването на “One-Stop-Shop”-системата от фирми, регистрирани в Германия е необходим т.н. „данъчен идентификационен номер“ (Umsatzsteuer-Identifikationsnummer (USt.-ID)).

Регистрацията в портала One-Stop-Shop може да се направи тук.

 

Тази статия има изцяло информативен характер – да предостави общ преглед на промените в европейското законодателство за ДДС-облагането на стоки и услуги между държави от Европейския съюз от 1ви юли 2021.

За конкретни въпроси, консултация и съдействие при прилагането на новите правила във Вашия конкретен казус, сме на Ваше разположение.

Свържете се с нас на телефон +49 173 3104559 или имейл kanzlei@ra-kiryakov.de.